Литературен клуб

Точка на пречупване

Дайте ми опорна точка и достатъчно дълъг лост и аз ще повдигна Земята”, възкликнал древногръцкият математик Архимед, когато изобретил прост, но гениален механизъм. Историята не разказва дали древногръцкият философ е открил своята точка, а и нашата планета все още кръжи в обичайната си орбита. Но светът е множество от точки – гледна точка, точка на кипене, на замръзване, на пресичане, точки на Лагранж /кой ли е той?!/. Стремим се към червената точка, отбягваме черната точка, устремили сме се към най-високата точка. А ти, любознателни читателю, който държиш в ръцете си първия брой на новия училищен вестник в 105 СОУ, се намираш в Deception Point – точката на пречупване. Това е точката, в която с тебе се срещаме ние – амбициозен и въодушевен редакционен екип; в която твоите интереси се пречупват в информацията и емоциите, които ти поднасяме, в която заедно ще се забавляваме и търсим отговори на въпроси. А дали тази точка ще се трансформира в онази, която е търсил Архимед? Дали от нея ще успеем да повдигнем настроението си, самочувствието си, авторитета си? Зависи от нас. Виждаш ли празното бяло каре на първата страница? Искаме то да се запълни с мнения, въпроси, споделяне, критика. Очакваме ги както от учениците, така и от учителите от нашето училище. Надяваме се, че „Deception Point „ ще бъде не само мъничка точка, а уютно кътче, в което всеки ще открие огледалния образ на това, което търси, за да се почувства ако не Архимед, то поне Колумб – откривател на своя и на чуждия свят.
Enjoy!
От редакцията

ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА НАШАТА ДИРЕКТОРКА

Беше ли за Вас учителската професия мечтаната житейска реализация?Откровено казано- НЕ.Мечтата ми бе да работя в областта на електрониката.Всъщност аз успях да се реализирам в тази специалност като инжинер.След началото на демократичните промени през1989 г. обаче техническите специалности западнаха и трябваше да се насоча към друга област.Реших това да бъде областта на образованието. Завърших едногодишна специализация за учителска правоспоспособност, след което разбрах, че в това училище има свободно място.Две години преподавах математика.По-късно завърших и специалност ”Информатика”.

Наскоро сте посетили Португалия.Пътуването беше ли свързано с работата Ви в училище?Удовлетвори ли Ви обстановката и организацията?

Пътуването беше свързано с проект, който се стреми да уеднакви образователните системи на държавите членки е ЕС. Останах доволна от страната и гостоприемството на хората.

Какво е Вашето мнение за новия правилник в училищата?Според вас трябва ли да се наложат униформи?

Одобрявам промените в Правилника. За да има ред в едно училище, трябва да има по-строги правила.

По въпроса за униформите съм “ЗА”,но как ще изглежда конкретният вариант, очаквам да предложат учениците.От догодина ще се постараем да въведем елементи на униформа в облеклото на учениците от 105 СОУ, но, както казах , ще се допитам до вас.

Какво мислите за тютюнопушенето?

Против него съм.Самата аз съм непушачка.Не ми е и особено приятно да гледам подрастващи с цигара в ръка.

Минус или плюс за образованието е ,че г-жа Фандъкова стана кмет на София,а

не остана на старата си длъжност?

Да си призная,гласувах за нея на кметските избори,но тайно се надявах да си остане министър на образованието,защото само човек,който е бил учител, знае как вървят нещата в тази сферa.

 

Тютюнопушенето в училищата

От един пушач…Често обичам да се разхождам сама из улиците. Обикалям без определена посока, със слушалките в ушите и цигарата в ръка. Неусетно минавам покрай някое училище, влизам в двора му и сядам на някоя пейка. Започвам да наблюдавам хората, преминаващи пред мен – двама старци, тръгнали към кварталната кръчма за почерпка, малки деца, играещи на криеница, майки, бутащи колички с бебета, и ученици, кръстосващи двора. Но най-набиващите се на очи са онази компанийка, стояща в сянката на ъгъла. Те са някъде на моята възраст, може би по-големи или по-малки. Леко обърнали гръб на останалите техни съученици, обгърнати в лека димна завеса, образувана от цигарите в ръцете им.
Поглеждам собствената си ръка. Цигарата ми е изгоряла до самият филтър. Пускам я да падне на земята и се замислям за собственото си училище. Всъщност в нашия училищен двор може да се види съвсем същото. Помня, че миналата година пушехме на стълбите при задния вход. Не мисля, че така пречехме на някого. Но тази година заключиха онази толкова „свещенна” за нас врата и естествено цялата „димяща” група мина в двора. Ние обаче не сме само една клика. Разделени сме на различни групи, разпръснати по дължината на цялата отсечка при ъгъла на училищния стол.
Всяко междучасие, когато слизам долу, виждам и говоря с хора, които иначе не бих заговорила. Лека-полека с някои от тях се сближавам повече отколкото с други. Лека-полека намираме разнообразни теми за разговор. Но когато се замисля защо всъщност се запознах с този човек, единственият отговор, който ми идва на ум, е: „Защото пуша.”
Нима това е ключът към влизането в някоя клика? Или дори ключът към популярността в училище? Нима в днешно време цигарите са най-сигурното нещо, с което да пробиеш в училищния живот?
Отговорът и на трите въпроса е „да”. Всеки е имал различна причина за да пропуши. Било то от любопитство, било то, за да подражава на идола си. Но най-честата причина е от едно абсолютно гъзарство.
Може би на всички ни е писнало да ни повтарят, че компанията е виновна за псуването, пиенето и пушенето на тийнейджърите. Но всъшност всеки, който го казва, е абсолютно прав. Когато започнеш да движиш с някоя компания, ти се опитваш да те приемат възможно най-добре в нея. Затова и започваш
да се водиш по общото мнение. А в съвременното общество да пушиш, означава да си от „готините”. Не ви ли звучи тъпо?
За да бъдеш някой, трябва да си създадеш гаден навик, който ти носи само психологическата наслада да държиш нещо в ръка и да си пълниш дробовете с мръсен въздух. Не съм от хората, които ще започнат да обясняват колко вредни са цигарите, каква е статистиката на смъртността и т.н. Аз също се тровя. Няма как да съдя никого заради този му навик. По-скоро бих съдила обществото, в което живеем.
Отвсякъде сме обградени от реклами на тютюневи изделия. Телевизия, радио, билбордове, интернет, списания, вестници – всичко, което един тийнейджър следи. Само не ми казвайте, че не се влияете от тях! Всяка една реклама въздейства върху едно развиващо се съзнание като нашето. След като държавата иска да спре тютюнопушенето сред младите, защо не започне от това, да спре подобни реклами? Просто защото и те печелят от тези реклами и от продуктите, продадени чрез тях.
Не мисля, че има смисъл да започвам да говоря за политика и т.н. Изборът, че пушим, е лично наш.Ние сме избрали да се крием по разни кьошета и да се сепваме при мисълта, че родителите ни може да ни хванат. Ние избираме да не ядем, но да си купим цигари. Никой не може да поеме нашата вина.
Всички тези забрани и заплахи за наказания не само че не ни сплашват, но и ни разсмиват. Когато нещо е забранено едно дете го желае все повече и повече. Вместо да ни казват: „Спрете! Това е грешно!”, защо не ни амбицират да го направим. Но не с наказания. Наказанието не амбицира съвременния ученик. Както се казва, „Мокър от дъжд не се бои”.
Има много начини да ни подтикнат към отказване от цигарите. Ние се нуждаем само от едни лек начален тласък и ще успеем във всичко. Само едно побутване и може би след няколко години голямата тълпа до ъгъла на училищния стол няма да я има, а всички ще сме разпръснати из двора и може би ще разцъкваме волейбол или нещо друго. Може би ще останем приятели. Но ако приятелството ни се дължи единствено на цигарите, има ли смисъл то изобщо да продължава?

 

ДЕСТИНАЦИЯ НА БРОЯ - ПЕРПЕРИКОН

 Екскурзовод
…с Чани
Скъпи съученици и учители, на мен се падна честта да отразя, състояла наскоро екскурзия Татул – Златоград – Кърджали – Перперикон.• Препятствие №1
След приблизително 6 часа път най-сетне се измъкнахме от автобуса :D и какво да видим – село Татул. За информация то се намира в Родопите, община Момчилград. Смята се,че там, в скална гробница, е погребан древногръцкият музикант и певец Орфей,за когото четем днес в старогръцката митология (онова дебело томче, което се изучава в 9ти клас). Гледката беше наистина зашеметяваща.
• Препятствие №2
Град Златоград. Символът на града е паметникът на Дельо Хайдутин и песента за него, която се носи из Космоса.Друга забележителност е една от най-старите християнски църкви, построена през османското робство. Там се намира и килийното училище, а в старата част на града можем да се насладим на архитектурата. Не пропуснахме да опитаме от кухнята на златоградчани .Две думи – бързо и вкусно.Сякаш не бяхме яли цяла седмица. Бяхме шокирани от ниските цени. Таквоз нещо у Софийско нема. Да не говорим, че всъщност повечето отидоха да ядат, а не да обикалят паметници на културата. Някои дори успяха да позамърсят чистите калдаръмени улички с разни фасове-типично по нашенски.
• Препятствие №3
Към 7 вечерта вече се бяхме настанили в хотел “Устра” гр.Кърджали. След „изключителната” вечеря и незабравимата тирада на Иво от 11А срещу Маноеле от 10Б (за информация – освен, че Мано се сдуха, повечето от присъстващите не можехме да дишаме от смях) започна голямото контене за дискотеката. Почакахме си и да ни удостоят с присъствието си някои от “принцесите” от 11 клас. И естествено някои се радваха, други не - чак толкова. Е не може на всички да се угоди.Танци-манци и купонът беше на 6(не продавали алкохол на лица под 18- дрънци! Някой като Наско от 10б опустоши бара :D ) . След като някой за пореден път поръча поп-фолк песен, DJ- ят отговори “ Пак ли??????? “. Със сигурност ще ни помни в близкия месец.На сутринта не питайте как сме станали за разходката из Кърджали(то повечето въобще не са си и лягали). Посетихме историческия музей, в който е изложена цялата култура на родопския край. И оттук доволни останахме.
• Препятствие №4
Стигнахме и до последната дестинация от нашата малка екскурзия – Перперикон.С няколко думи – камъни,камъни и пак камъни. Всеки камък си има собствена история(препоръчителен е екскурзовод, че иначе ще се въртиш около някой камък и няма да разбереш, че се въртиш в кръг). За археолозите това е светилището на бог Дионис (богът на виното) и място,населявано от древните траки.Проблем за някои беше качването и слизането (специални благодарности на Наско 10б,който помагаше с изкачването) С малки произшествия,сполетели дори и уважаемата ни учителка по химия, и след неколкократните опити на г-жа Плачкова да озапти класа си преодоляхме тази част от пътуването.
След целия този екшън героите на 105-то се завърнаха благополучно. Оцеляхме след капещия автобус, проблемите с пикочните мехури на доста хора и дори след тежкото изкачване на Перперикон. За всички нас , които бяхме на тази екскурзия, завинаги ще остане споменът от прекрасното ни преживяване в сърцето на Родопите.

 

 

Няколко лоши екоидеи

 

Биогоривата ..
Биогоривата бяха отговорът на човечеството, бяха откритието, което трябваше да замени фосилните горива. Но тогава се случи нещо. Хората забелязаха бързите темпове, с които изчезват горите и с които се задълбочава кризата с изхранването на непрекъснато растящото население на Земята. Въпреки това биогоривата продължават да се развиват и политиците продължават да вярват, че те биха могли един ден да детронират фосилните горива. Но това е малко вероятно да се случи, защото за производството им е необходимо огромно количество биомаси, а и вредните емисии, които отделят в атмосферата, съдържат голямо количество въглероден диоксид.
Да произведем Еко Бира?
Инжинери мислят, че като използват пара за варенето на билките (например ечемик), могат да намалят на- половина използваната енергия при варенето. Но как и в каква степен би помогнало това на Планетата?
Да охладим Планетата? Да взривим вулкан?!
Геоинжинерството е било обявено някога
за смахната наука. Но това вече се променя.
В момента интересът на тези учени е да охладят планетата ни, като симулират масивни изкуствени вулканични експлозии. Когато избухват, вулканите отделят милиони тонове серен диоксид, който действа охлаждащо. За съжаление учените знаят прекалено малко за глобалното затопляне и предизвикването на една такава изкуствена катастрофа би могло да доведе до задълбочаване на екологичните проблеми. „Това е нещо като да си сверяваш часовника, без да знаеш колко точно е часът.“
Гигантски изкуствени дървета?
Един ентусиаст на име Wallace Broecker, има „гениален“ отчаян план за това, как да спасим планетата. Той смята, че трябва да „засадим“ милиони масивни дървета по цялата планета, което би струвало $600 милиарда на година. При това дърветата да са изкуствени! Тези изкуствени дървета ще бъдат способни да поглъщат въглероден диоксид и теоретично би трябвало да забавят промените в климата. Но това е само на теория …

 

Блицинтервю с Вълка

.-Бихте ли се представил с две думи?
В.-Една е достатъчна – Вълка.
.-Говори се че вие снабдявате някои ученици с непозволени в-ва…
В.-Ти го казваш
- И все пак не изпитвате ли някакви угризения, когато развращавате младите?
В.- Аз да не съм педагог бе. К’во ме боли за младите??
Щом като тия к….лета си плащат ми е се тая…
да мрат ако щат…
-Как така? Нали това би довело до намаляване броя на вашите клиенти?
В. – Клиентите не намаляват, ако не тия –
други, ако нема други – ща си напра’им
-Посредством какви методи?
В. – Абе ти репортаж ли пра’иш или следствие?!
- А не ви ли е страх от наказание?
В.- Виж к’во, аз съм як пич, а не някакъв си лигльо… впрочем за т’ва има грижата шефът (интервюирай Лъва, щом си толкова отворен!)
- Никога ли не сте мечтал за друго поприще?
В.- Слушай… малко си нахален, ама ш’ съм искрен – минавали са ми през главата и такива мисли, не ме смятай за прост… и аз съм изчел някоя и друга книжка (ама си траем, да не ме е…ват братоците) Я ги ски’ай тия, интелектуалците, земи ако щеш и ваш’те даскали – прокопсали ли са…? Мрънкат там нещо “да му е.. майката”, вместо да изреват “ДА МУ Е… МАЙКАТА”. Е, ако мо’ех да вляза в голямата игра като шефа, щех да си напъна задника за некоя диплома…
- Докога смятате да продължавате така?
В.- Абе кой ш’ти мисли за после? Докат’ съм млад - да пожевея, да се покефа, да ми имат страха и уважението дет’ се вика…. Бегай сега, че к….летата ще ги пуснат в голямо….

чело коте…

Гордост и предразсъдъци

Истинското име на писателката Джейн Остин е Емили Олбрайт . Отегчена от многото си несполучливи връзки все с неточния мъж, Емили решава да прекара Коледа в Англия по стъпките на Джейн Остин . Автобусът обаче е пълен с досадни възрастни дами и един-единствен мъж- заядлив, мрачен журналист - Спайк Харгрийвс. Поредният “скапаняк” ! Последното , което тя очаквала, е да срещне мъжа мечта. И внезапно мечтата става реалност.
По време на нейната екскурзия Емили среща Спайк . А пък той пътува, за да разбере (и направи статия) защо м-р Дарси е идеал на толкова много жени”. И така самата Джейн попада лице в лице срещу своя идеал.
“Гордост и предразсъдъци” е книга за любовта, достойнството, класовите предразсъдъци и моралните ценности. Макар да мислим, че това е отживелица от 18 век , действията и взаимоотношенията между героите съществуват и сега.

“Унесена в подобни мисли, Елизабет чу звънеца на входната врата и трепна – каза си, че сигурно е полковник Фицуилям, който често наминаваше привечер и сега вероятно идваше да я види. Но тази надежда отмря и тя още помръкна,когато с дълбоко изумление видя, че в стаята влиза Дарси. Забързан и задъхан, той я запита много ли е болна; обясни, че идвал нарочно , за да провери дали е по-добре. Тя му отвърна учтиво и хладно. Той поседя известно време, сетне стана и тръгна из стаята. Учудена, Елизабет не каза нито дума. Продължиха да мълчат; изведнъж той пристъпи към нея и развълнувано започна:
- Напразно се възпирах. Всичко е безполезно. Не мога да се овладея. Позволете ми да ви кажа – безкрайно ви се възхищавам,обичам ви .
Елизабет бе поразена; загледа го втренчено, поруменя, смути се, занемя. А той реши, че е готова да го слуша и започна да излива всичко, което е чувствал към нея. Говореше красноречиво, но изясняваше и други страсти, различни от любовната - анализираше еднакво обстоятелствено и любовта, и гордостта си. Съзнанието, че не е равна на него ( приемаше го като унижение), пречките в нейното семейство, които принуждавали разума му да смазва нежните му чувства – изтъкна всички тези съображения много пламенно, подтикван очевидно от стремежа да постигне желаната от него цел. Целта, от която, без да съзнава, същата тази пламенност сега го отдалечаваше.
Въпреки дълбоката неприязън Елизабет бе поласкана, че е извикала любовта на този мъж; и макар и за миг да не се поблазни, дожаля й за раната, която щеше да му причини; но постепенно от следващите му слова съчувствието се превърна в гняв. И все пак наложи си да се овладее, та да отвърне сдържано, когато дойде ред. Накрая той обобщи изреченото, като изтъкна силата на своето чувство, което въпреки всички съзнателни усилия не съумял да победи; и изрази надежда, че тя сега ще го възнагради, като приеме предложението му за женитба. Когато изрече това тогава чак Елизабет осъзна, че той не се и съмнява от утвърдителния отговор. Изричаше думите “колебание” и “притеснение”, но по лицето му се четеше дълбока увереност в благополучния край. Това вече наистина я разгневи и щом той млъкна, поруменяла тя започна:
-Прието е, доколкото зная, в случай като този да се изказва благодарност за обяснението дори ,когато чувството на любов не е споделено. Естествено е да се изпитва благодарност и ако я изпитвах сега, щях да ви поблагодаря. Ала не мога – никога не съм търсила любовта ви, а пък и вие ми я дарявате против волята си. Съжалявам, ако ви причинявам страдание. Но правя го неволно, затова, вярвам, скоро ще ви мине. Онези чувства, които, като чух, тъй дълго са ви възпирали да изразите любовта си, лесно ще се преборят с нея след това обяснение.”

Aко те е заинтересувало поне малко, прочети я, може пък и да ти хареса ( не е толкова дебела;)!

Curriculum vitae

Как да си спечелим интервю за работа?

Преди самото интервю има куп неща, през които трябва да минем, за да го завоюваме. Едно от тях е да напишем печелившо СВ.

Нагласата ни към СВ-то е от изключителна важност. Основната цел на автобиографията е да ни спечели интервю. Тя е нещо като средство за продажба. Да! С нея ще продаваме себе си. Ако работодателят хареса това, което му предлагаме, ще го купи. От голямата купчина с автобиографии на бюрото си работодателят ще покани едва десетина кандидати. Изключително важно е автобиографията ви да демонстрира с какво ще сте полезни на работодателя. Ако си търсите работа за първи път (предполагам това се отнася за по голямата част от читателите) е добре да използвате така наречената “Функционална автобиография”. В нея подчертавате, че имате силни страни и постижения в конкретни области: програмиране, дизайн и др.

В този тип не се демонстрира развитие в кариерата. Но ако случайно разполагате с такова, заложете на “хронологична автобиография”. В нея се демонстрира растеж в кариерата. От нея работодателят разбира, че сте човек с опит в конкретната сфера. (споменавам този тип главно за вас, учители!) Още един тип е “целевата автобиография”. Тя ще ви свърши отлична работа, ако искате да направите силно впечатление, ако сте наясно с конкретната работа и имате умения, дори и да ви липсва голям стаж.
При всяко ново кандидатстване съставете нова автобиография. Наблегнете на нещата, с които ще сте полезни на конкретния работодател. Някои хора размножават една биография и я разпращат навсякъде, където могат. Това поведение е предпоставка за неуспех. Не си губете времето – заложете на качество, а не на количество. Поберете автобиографията си на една страница. Дългите автобиографии отег-
чават работодателя и шансът да не я изчете внимателно е доста голям. Стегнатата, фокусирана автобиография от една страна ще бъде по - ясна, а думите и детайлите в нея - по-прецизни. Работодателят ще има само наистина нужната му информация. От друга страна, ще има възможност да узнае повече за вас, като ви покани на среща. А вие се стремите точно към това, нали? Бъдете конкретни. Не пишете “кухи” автобиографии, които говорят много, но нищо не казват.
Използвайте мощни думи. Най-вече глаголи, защото от тях работодателят ще си извади стойностни изводи за вас. Ето кратък списък с думите “мечта” за един работодател: (управлявам, организирам, усъвършенствам, разработвам, подобрявам, координирам, създавам, контролирам, изграждам и др.)
Заложете и на външния вид. Нека автобиографията ви привлича окото. Оставяйте достатъчно бели пространства, за да “диша” текстът. Подчертайте или удебелете ключови думи или подзаглавия (но с мярка). Използвайте малко по-дебела хартия, стандартен формат А4. Не залагайте на стандартния шрифт TNR и задължително проверете старателно за правописни грешки.
Не пишете глупости! Напишете за трудовия опит, способностите, образованието, контактите. Не помествайте безполезни неща като пол, ЕГН, семейно положение, ръст, хобита, здравословно състояние, курсове и умения без връзка с длъжността; снимка или друга картинка. За да подсилите ефекта от СВ-то, напишете и перфектно мотивационно писмо (за него - в следващия брой). И накрая – бъдете откровени. Дори и да изопачите фактите в СВ-то, на интервюто това ще си проличи и със сигурност няма да получите мястото.
Платена реклама
Искате хората да говорят за вас? Искате вашата фирма да добие популярност сред младите? Искате рязко да повишите продажбите си? Искате да привлечете нови клиенти? А защо не и служители?
Рекламирайте при нас, за да постгнете всичко това.
Обадете се на тел. 0899399880

Коледа…

Няма човек, който да не се усмихне, когато чуе тази дума.

Коледа… Няма човек, който да не си представи отрупана трапеза и окичено с лампички коледно дръвче.
Коледа… Няма дете, което да не чака белобрадия старец да му остави подарък под елхата..
Коледа е празникът, който всички чакаме с нетърпение. Празникът на магията и чудесата. Най-святият ден в година. Това е денят, в който всички дрязги се забравят и цялото семейство се събира около масата. Заедно.
Коледа е празникът на децата.
Нощта, в която спят съвсем леко, с надеждата, че Дядо Коледа всеки момент ще остави подаръкът им под елхата. Коледа и е утрото, което се събужда с разбуждането на тези малки деца. Коледа огрява лицата на децата, както слънцето огрява с чистите си лъчи заснежените, пробуждащи се градове.
Коледа е празникът в който слънцето се ражда от най-дългата и тъмна нощ в годината и изпълва с надежда за нов живот всичко, от най-малкото семенце, посято в земята, до онова чудновато, двукрако същество, дръзнало дори да се намесва в законите на природата.
С пожелание да запасим магията на Коледа през цялата година!

Новолуние (New Moon)

Надали има някои по целия свят, който да не е чувал нещо за Здрач. За отрицателно време цяла София(респективно България) се напълни със здрачосани. Тези момичета, в по-голямата си част, са горе-долу на възраст до 16-17 години и всички казват едно и също „Едуард е толкова секси!!!”(с писклив, влюбен тон). Но не тук е мястото да изразя цялото ми отвръщение от тази мания.
Минавам по същество.
Историята в Здрач ни запозна с Изабела – момиче от слънчевият Финикс, която се мести да живее при баща си в градчето Форкс по обяснени в книгата причини. Самият Форкс е град, който с няколко думи може да се опише като мрачно, дъждовно и доста депресиращо място. Та, нашата Бела среща там Едуард Колин, който е, едва ли не, идеалното момче – елегантен, красив(тук може и да се поспори) и… абе накратко – божествен. И започва един романс… Проблема идва от това, че тя е човек, а той вампир и за нея е твърде опасно да са заедно и бля, бля, бля. В историята намира място е едно доста симпатично индианско момченце Джейкъб Блек, както и банда „лоши” вампири. Останалото си го прочетете сами(или го гледайте, въпреки че не го препоръчвам)
Новолуние ни прехвърля на съвсем ново ниво в историята(Пф, преписах го от един фенски сайт :D. Ама добре звучи, нали?). Едуард зарязва нашата обична Бела и милото момиче изпада в дълбока депресия, траеща месеци.
в предвид, че ме накара да падна от стола от смях) „Бела, искам да се омъжиш за мен!”.
Целият този невероятн сюжет няма как да не те грабне с изключително постното си представяне(е още не е бъдни вечер). На моменти няма как да не се изхилиш на куцата актьорска игра, косата на Бела и тъпите обяснения в любов. Да не говорим за въпросното появяване на батко Еди във Волтера. Може би единственото хубаво нещо в продължението на Здрач беше Тейлър Лаунтър(Джейкъб) и бандата вълчета.
Оценка: 5/10
Джейкъб Блек се притича на помощ като рицарят в блестящи доспехи (или по-точно като вълчето с яките мускули) и наша Бела решава да се занимава с екстремни спортове. Нататък минаваме през живописния италиански град Волтера, където Едуард решава да покаже малко „плочки” (не мога да се въздържа и да не се изсмея на този „прочувствен” момент). Абе драмата е пълна, но всичко завършва с хепи енд(голяма изненада!) и едно убийствено изречение (имамв предвид, че ме накара да падна от стола от смях) „Бела, искам да се омъжиш за мен!”.
Целият този невероятн сюжет няма как да не те грабне с изключително постното си представяне(е още не е бъдни вечер). На моменти няма как да не се изхилиш на куцата актьорска игра, косата на Бела и тъпите обяснения в любов. Да не говорим за въпросното появяване на батко Еди във Волтера. Може би единственото хубаво нещо в продължението на Здрач беше Тейлър Лаунтър(Джейкъб) и бандата вълчета.
Оценка: 5/10

Бисери, перли или просто нашите даскали :))

*Тодоринова: “ххх- госпожо, сега можете да си върнете на госпожата по физика, че определи биологията като абуригенска наука! :) Вие какво мислите за физиката?
- Неразбираема наука. Няма смисъл от нея!“
*Анонимен: “Тихо, че кръвното ми е по високо от заплатата!“
*Халачева: “Символът на Христианите е едно такова като плюсче“
*Таскова: “-Яворе излез на дъската.
-Аз съм Ясен, госпожо!
-Явор, Ясен все дърво…“
*Шиваров: “Атанасе вземай си парфюмирания задник и се махай от тук!“
*Мирев: “Системите са девствени! Излизат от завода голи, както майка ги е родила, после ги натъпкват с какво ли не, но една система винаги може да възвърне девствеността си, заразлика от вас. “
*Терзийска: “Изчезвайте бе охлюви!“
*Динева: “Асене, твърде сложно се изразяваш. Трябва с 5 изречения да се изпразваш по темата.“
*Динева: “Аз съм баба педофилка“

ВАЖНО!!!

На територията на столичното 105то училище се вършат тъмни дела…
Смята се, че съмнителна организация под името “Литературен клуб” е главният организатор… Заподозрените, чиито имена са изписани в дясно, са забелязвани всяка сряда да се навъртат около източното крило на третия етаж в сградата на столичното училищe. Нашият професионален частен детегтив засне изобличаващите кадри по долу, от които става ясно що за хора са се сърали. На всичкото отгоре най-нагло си позволяват, под носа на властите, да рекламират организацията си и да търсят нови попълнения. Ако ти не си като всички останали, ако искаш не просто да си пилееш времето, а да се развиваш. Заповядай при нас. Нищо не ти обещаваме и нищо не ти предлагаме, ти сам ще си вземеш това, което ти е нужно… ако успееш 
Сряда в 12.00 в дъното на коридора на третия етаж. Издирваме именно теб, ела при нас, стани част от екипа и намери нови (или стари) приятели. Не идвайте с презни ръце и не закъснявайте!

cast

В главните роли
TUFI - Джиджи 10б
CHANY - Чани 9б
BAMBOLA - Теа 10б
DOBRI - Доби 8a
ORI - Орнела 8б
Снимки и дизайн
NARCISO - Ели 10б
Редактор,
продуцент,
сценарист,
режисьор,
и “ЬОР”
Петя Петкова